първа датавтора датапредмет
05.09.2024
Добив на дървесина от Обект № 2417Виж пълна информация
30.04.2024
Добив на дървесина от обекти №№ 2402, 2411, 2414Виж пълна информация
09.04.2024
Търг с тайно наддаване за продажба на прогнозни количества добита дървесина от Обект № 2411Виж пълна информация

Горска сертификация

ДатаЗаглавие
27.06.2024
Резюме на ГСП
Изтеглете документа
19.02.2024
Доклад за ГВКС
Изтеглете документа
19.02.2024
Заповед З-14-58/16.02.2024 г. за определяне на представително образци на основните естествени горски екосистеми, както и горите във фаза на старост
Изтеглете документа

За нас

„ Неоспорима истина е, че горите в България винаги са били съдбовно свързани с поминъка на българина и въобще с народното стопанство. В последно време значението им нараства не само в народостопански, но и в екологичен план, като се има предвид изумително бързо влошаващата се околна среда у нас, в Европа и по света ”.
Николай Хайтов

Държавно горско стопанство „Михалково” носи името на с.Михалково, община гр.Девин, Смолянска област, седалище на стопанството.
Като начало на създаване на ДГС „Михалково” може да се счита годината 1932, когато е създаден първият лесоустройствен проект на държавната гора „Персенк”. По-късно към нейната площ са включени и държавните гори в землищата на селата Михалково, Чуреково, Петвар, Лясково, Осиково и Селча.
В сегашния си вид ДГС „Михалково” е обособено на база на административно стопанско деление през 1958 година.
През 1998 година към ДГС „Михалково” са включени и част от горите на ДГС „Девин” в териториалните граници на селата Селча и Стоманево.
По данни от последното лесоустройство от 2002 година ДГС „Михалково” е устроено на площ от 15591,6 ха.
По собственост площта се разделя, както следва:
 Държавна собственост – 14790,5 ха или 94,9 %
 Частна собственост – 130,4 ха или 0,8 %
 Съсобственост – 553,5 ха или 3,6 %
 Други юридически лица – 116,9 ха или 0,7 %
Горите на стопанството се намират в югозападната част на Смолянска област, разположени на част от територията на община гр.Девин, и граничат на северозапад с Държавно ловно стопанство „Борово”, на север с язовир „Въча” и Държавно горско стопанство „Кричим”, на североизток с Държавно горско стопанство „Пловдив”, на изток с Държавно горско стопанство „Хвойна” и на юг и югозапад с Държавно горско стопанство „Девин”.
Площта на стопанството се дели на два Горскостопански участъка: „Михалково” и „Лясково”. При определяне техните граници са взети под внимание териториалното разположение на горските масиви и отделните комплекси, наличната шосейна и горска пътна мрежа, землищните граници на населените места на територията стопанисвана, управлявана и охранявана от стопанството, обема на проектираните лесовъдски и други дейности, естествената конфигурация на терена и обезпечеността на отделните райони с достатъчно квалифицирани кадри. Териториалното им разположение способства за доброто стопанисване и опазване на горите.
Разликите в надморските височини в района на стопанството са твърде големи. Най-високата точка е на връх „Персенк” – 2093 м., а най-ниската на нивото на максималните води на язовир „Вьча” – 529 м.. Превишението между тях е 1564 м., което създава условия за голямо растително разнообразие.
Районът на Държавно горско стопанство „Михалково” попада в долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори /0-700 м. н. В./ и в средния планински пояс на горите от бук и иглолистни /700-2000 м. н. в./.
Теренът е силно пресечен, което се обуславя от добре развитата и гъста хидрографска мрежа.
Насажденията на територията на Държавно горско стопанство „Михалково” са високостъблени, чисти и смесени, от бял и черен бор, смърч, ела, бук и зимен дъб, а в ниските части са заети от издънкови насаждения от бук, зимен дъб, благун, келяв габър, мъждрян и други. Създадените култури са от иглолистни дървесни видове – бял бор, смърч и по-рядко черен бор. Стопанската дейност е насочена към правилно провеждане на възобновителни и отгледни сечи, с цел използване на добрите възможности за естествено възобновяване във високите части на гората, а за ниските – в посока на превръщане на издънковите насаждения във високостъблени или за реконструиране на нископродуктивни и неустойчиви насаждения.
Районът на стопанството представлява добра база за развитие на интензивно ловно стопанство със значителни дивечови запаси и видове разнообразие. По-разпространени ловни видове са дивата свиня, сърната, заекът, среща се и благородния елен и други.
В бъдеще, като основен поминък на населението освен дърводобива, млекопреработването, животновъдството и занаятчийството, място ще заеме и ловния, селския и зимен туризъм. Предпоставки за това създават прекрасните природни условия на района, които съчетават на едно място, гъсти прохладни гори, по-големи и по-малки поляни и водни площи.