Навършват се 100 години от първото масово нападение от борова процесионка у нас, регистрирано в литературата

11.09.2024

Първото масово нападение от борова процесионка у нас, отразено в литературата, е регистрирано през 1924 г. в Централни Родопи, в землището на с. Хвойна, Смолянско. За това съдим от публикацията  на М. Русков от 1929-1930г. - „Принос към изучаването на биологията и екологията на боровата процесионка (Thaumetopoea pityоcampa Schiff.) у нас.“, отпечатана в  Годишник на Софийския Университет, Агрономически факултет, т. VIII, страници 261–284.
Боровата процесионка си остава стопански значим вредител в целия си ареал, обхващащ средиземноморския район. През последните десетилетия се наблюдава значително разширение на зоната ѝ на разпространение на север и към по-големи надморски височини и географски ширини. У нас е установена за първи път през 1906 г., когато Дреновски (1923) хваща на светлина на лампа един мъжки екземпляр в района на София. В България също е установена експанзия на вредителя, който постоянно се настанява в нови местообитания. В България се срещат две фенологични форми на T. pityocampa: типична средиземноморска (зимна) и ранно развиваща се (лятна).
За територията на Южноцентрално държавно предприятие борбата с боровата процесионка се извършва на база на изготвената и одобрена от Изпълнителна агенция по горите Прогноза за очакваните нападения и необходимите лесозащитни мероприятия за борба срещу болести, вредители и други повреди в района на Лесозащитна станция-Пловдив през 2024 г. Прогнозата  е изготвена на базата на теренните лесопатологични обследвания, извършени от експертите на Лесозащитна станция-Пловдив, държавните горски и ловни стопанства от района на станцията и лабораторните изследвания в Лесозащитна станция-Пловдив. Тя съдържа данни за очакваните нападения и мероприятия за борба срещу вредители, болести и други повреди през 2024 г. и обзор върху резултатите от лесопатологичното обследване в района на Лесозащитна станция-Пловдив. Те са разработени на базата на Наредба №  9 от 5 декември 2019 г.  за защита на горските територии от болести, вредители и други повреди.
Провеждането на борбата се извършва съгласно  изискванията на чл. 59 от Наредбата за защита на горските територии от болести, вредители и други повреди.
За 2024 г. на територията на Южноцентрално държавно предприятие е предвидено въздушно пръскане на обща площ от 10 200 дка  в следните териториални подления: ДГС Академик Николай Хайтов, ДГС Асеновград,  ДГС Ардино, ДГС Кирково, ДГС Момчилград, ДГС Клисура, ДГС Хисар, ДГС Пазарджик, ДЛС Женда и ДЛС Кормисош.
За уточняване на площите за авиоборба срещу борова процесионка през  месец август се извърши контролно лесопатологично обследване на терена, извършено съвместно от представители на РДГ Кърджали, РДГ Пловдив, РДГ Смолян, Южноцентрално държавно предприятие, Лесозащитна станция-Пловдив и на териториалните поделения.  Проверките потвърдиха необходимостта от провеждане на авиоборба и са съставени протоколи по образец  - Приложение № 19 от Наредбата.
Въздушно пръскане срещу борова процесионка е предвидено да бъде извършено в периода 07.09.2024 г. до 15.09.2024 г. в района на ДГС Клисура, ДГС Хисар, ДГС Асеновград, ДЛС Кормисош, ДЛС Женда, ДГС Ардино, ДГС Момчилград и ДГС Кирково. При благоприятни метеорологични условия на 18-19.09.2024г.  ще се проведе и в ДГС Пазарджик и ДГС Академик Николай Хайтов.
Предвидено за използване е биологичен препарат за растителна защита, с търговски марки Рапакс и Форей,  с активно вещество Bacillus thuringiensis. Дозата е 100 мл/дка и пръскане с вертолет със система за ултрамалообемно (ULV) разпръскване на работния разтвор. Към момента на провеждане на авиоборбата, гъсениците на борова процесионка са в Ⅰ-Ⅱ ларвна възраст. Третирането следва да бъде извършено при слънчево време, температура на въздуха 18-21°С, скорост на вятъра 1,5-2,3 м/сек, без валежи.
Преди третирането следва да бъдат определени и обозначени моделни дървета, на които след въздушното пръскане се поставят изолационни ръкави, с цел да се определи ефекта от третирането.

Изготвил: инж. Емил Комитов, Южноцентрално държавно предприятие, гр. Смолян