Токовищата на глухаря – животът в сърцето на гората

Държавните ловни и горски стопанства към Южноцентралното държавно предприятие се грижат  за опазването на глухаря – един от най-застрашените видове птици у нас.
Родопските гори, включително териториите на ловните стопанства на ЮЦДП – Смолян, са дом на най-голямата популация на глухар в България. Всички дейности в горите около токовищата се съобразяват с размножителния период и нуждите на вида, за да се осигури спокойствие и благоприятна среда.
Глухарят (Tetrao urogallus) е включен в Червената книга на Република България като застрашен вид. Основните причини за това са малките и изолирани популации, както и намаляването на естествените му местообитания.
Тази впечатляваща птица обитава предимно стари иглолистни гори, които са запазени в естествения си вид. Именно затова глухарят се счита за своеобразен „показател", че гората е здрава и богата на живот. Разредените стари дървета улесняват придвижването му, а малките поляни с боровинки осигуряват храна за малките. В същото време по-младите дървета дават укритие за гнездене.
Един от най-интересните моменти в живота на глухаря е размножителният период. Още в края на февруари започват брачните игри, които се провеждат на едни и същи места – токовищата. Там мъжките птици се събират и започват да „пеят" още преди изгрев слънце. Песента им е кратка, но характерна – състои се от три части: чукане, плюкане и брусене, и може да се чуе на разстояние до 300 метра при тихо време.
Женските снасят яйцата си през април и май, обикновено близо до токовищата. Като вид с високи изисквания към средата си, глухарят е важен показател за здравето на горските екосистеми и богатството на биоразнообразието.

Снимки: инж. Здравко Бакалов