ДГС Широка лъка

Държавно горско стопанство – Широка лъка носи наименованието си от с.Широка лъка, където е седалището на неговото административно управление.
Територията на стопанството попада в границите на община Смолян и обхваща землищата на с.Широка лъка, с.Гела, с.Солища и с.Стойките.
Освен споменатите села на територията на лесничейството се намират и селата : Стикъл, Върбово и Брезе, както и махалите Сливово, Горски дол, Джуркалица, Калевище, Баремска, Соломоня, Кукувица, Гращица, Водата, Заевите, Каврашилска, Маринска, Бърдцето, Дурева и Махмутица.
На запад стопанството граничи с ДГС „Девин” на север с ДГС „Хвойна”, на североизток с ДГС „Чепеларе”, на изток с ДГС „Пампорово”, на юг и на югозапад с ДГС „Смолян”
Лесистостта в в района на ДГС – Широка лъка – 75.4%.
Държавно горско стопанство – Широка лъка се намира в южна България ( Централни Родопи) с географски координати 24°24′ до 24°29′ източна дължина и 41°24′ до 41°42′ южна ширина. Според горскорастителното райониране стопанството попада в горскорастителна област Западни Родопи. Формата на стопанството е неправилна фигура с приблизителна форма на ромб издължен в посока „север-юг” с дължина около 18 км и широчина в посока „изток-запад” около 12 км .
Общата площ на Държавно горско стопанство – Широка лъка е 9283,4 ха, от които 9016,9 ха залесена и 266,4 ха незалесена площ.
Територията на държавното горско стопанство се характеризира с типично планински релеф със силно изразена разчлененост и големи превишения. По цялата си площ територията на стопанството е пресечено от множество малки и по-големи реки и долове. Същевременно на много места съществуват характерните за Родопите заоблени и платообразни теренни форми. Издигат се много върхове като: „Солийски връх” – 1650 м, „Турлата” – 1824,8 м, „”Краставата чука” – 2140 м, „Чуката” – 1917 м, „Малък Перелик” – 2175 м и най-високия за района връх „Голям Перелик” – 2193,2 м. Най-ниската точка в стопанството – 846 м се намира по течението на „Широколъшка река” на границата с ДГС – Девин (отд.135 а).
Различията в надморската височина обуславят основните промени в климатично отношение и районирането на горско-растителните пояси и подпояси, които отразяват вертикалното разпределение на горската растителност.

Многобройните реки и долове пресичащи територията на държавното горско стопанство, както и разположените върхове определят теренни форми с преобладание на стръмните и много стръмните наклони, съответно 50,8% и 40,8% от дървопроизводителната площ.
През цялата територия на стопанството в посока югоизток — северозапад преминава река „Широколъшка река”, разделяща територията му приблизително на две равни части. Най-голямата за района река извира под връх „Снежанка”, намиращ се в ДГС – Пампорово. Реката преминава през с.Стойките и с.Широка лъка и към нея естествено гравитират всички по-големи реки и долове, извиращи на територията на стопанството. По-важни притоци, вливащи се в „Широколъшка река” от ляво по течението й са: „Рибя река”, „Луковица”, „Горски дол” и „Катрачукарска река”, а от дясно по течението са „Кукувишка река”, „Върбовска река” и „Караул дере”. Характерни за всички реки и долове протичащи през стопанството са стръмните и много стръмни брегове. Леглата им са дълбоко врязани, особено в средните и долни части на теченията им. Районът, в който се намира територията на държавно горско стопанство – Широка лъка попада в Родопската тектонска област. Срещат се скали от трите основни типа – масивни, метаморфни и седиментни.

Характеристиката на климатичните условия на територията на ДГС Широка лъка позволяват да се направят следните изводи:

1. Съществуват добри условия за развитието на естествени гори от смърч, ела, бял бор, черен бор и бук. За в бъдеще добре биха се развивали и насаждения с участието на зелена дугласка, лиственица и бреза.
2. Климатичните условия предоставят отлична възможност за естествено възобновяване на гората. Особено внимание следва да се обърне на мероприятията, провеждани във високопланинските части на стопанството, където по – суровите климатични условия затрудняват до известна степен естественото възобновяване на насажденията.