ДГС Пазарджик

Държавно горско стопанство „Пазарджик” носи името си на град Пазарджик, който е административен център, седалище и на самото стопанство.
В границите на стпанството попадат три общини – община гр.Пазарджик, община гр.Септември и община с.Лесичово.
На север стопанството граничи с ДГС”Панагюрище”, на изток с ДГС”Пловдив”, на югоизток с горски стопнаства”Кричим” и „Пещера”, на юг с горски стопнаства ”Ракитово” и „Алабак”, на запад с горски стопнаства „Белово”, „Костенец” и „Ихтиман”.
Първото цялостно устройство на горите в ДГС”Пазарджик” е направено през 1950 година. Горите и горските площи от района на ДГС”Пазарджик” в преобладаващата си част са разположени в Ихтиманска Средна гора и северните склонове на Западни Родопи, в долния равнино – хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори /0-700м.н.в/ и в средния планински пояс на горите от бук и иглолистни /700-2000м.н.в/. Характерна особеност за цялото стопнаство е отсъствието на естествена иглолистна растителност, което се дължи на изолираността на Средна гора. Малка част от горите сса разположени по течението на реките Марица, Тополница, Луда Яна и Ели дере в Горнотракийската нзина.
Най-високата точка е в Родопския горски масив – 1593м.н.в /връх Милеви скали/, а най-ниската – 176м.н.в, къдео р.Марица напуска териорията на стопанството.
Общата площ на стопанството е 27882,9 хектара. Залесената площ е 25655 ха, а незалесената дървопроизводителна площ е 748,8 ха.