ДГС Акад. Николай Хайтов

TП „ДГС Акад. Николай Хайтов“ (бивше ДГС Хвойна) приема името си по случай 100-годишнината от рождението на писателя, известен с творбите си посветени на Родопите. Промяната е одобрена със Заповед № РД 49-372/30.10.2019г. на Министерство на земеделието, храните и горите.

Хайтов, известен със сборника си „Диви разкази“, е роден на 15 септември 1919 г. в село Яврово, област Пловдив. Завършва Лесовъдния отдел на Агрономическия факултет в Софийския университет през 1943 г. През 1946 г. постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков горски в Персенкското горско стопанство. След това работи в Лесичово, Девинско и в Горското стопанство в Сапарева баня. Инженер-лесовъд е в Радуилския участък в горско стопанство „Боровец“, Самоковско от 1951 г.

Седалището на ТП „ДГС Акад. Николай Хайтов“ е в с. Хвойна, което се намира в северната част на Смолянска област, в община Чепеларе. На север стопанството граничи с ТП ДГС – Пловдив и ТП – ДГС Асеновград; на изток с ДЛС Кормисош, на юг с ТП ДГС Чепеларе, на югозапад с ТП ДГС Широка лъка и на запад с ТП ДГС Михалково.
Територията на ТП ДГС Хвойна в административно-териториално отношение попада в границите на община Чепеларе и обхваща горите в землищата на селата: Хвойна, Павелско, Малево (към км. Малево е и землището на с. Студенец) Орехово, Забърдо и Зорница.
Релефът на ТП ДГС Хвойна е с типичен планински характер, с големи превишения и много стръмни до урвести склонове, които се обуславят от добре развита и гъста хидрогеографска мрежа. Преобладават наклонените хълмисти терени (48.1%), следвани от много стръмните планински склонове (33.6%).
Най – високата точка на горското стопанство е вр. „Голям Персенк“ – 2095 м. н.в., а най- ниската – 620 м. н. в., там където река Чепеларска излиза от района на стопанството. Голямата разлика в надморската височина обуславя разнообразието в горскорастителното райониране.
Главното водно течение, което минава през територията на стопанството е река Чепеларска. В границите на стопанството тя приема следните по-важни притоци – река Забърдовска , която води началото си от м. „Карабалкан“ и река Ореховска, която води началото си от масива на „Персенк“.
Геоложкият строеж и петрографски състав в района е разнообразен. Голяма част от територията е разположена върху гнайси. Останалата част е изградена от варовикови формации. В резултат на петрографското и почвено разнообразие са формирани и различни типове месторастения.
Според Класификацията на Събев и Станев „Климатични райони на България и техния климат – 1963 г.”, територията на ДГС Хвойна попада в Европейско континенталната климатична област – Преходно континентална климатична подобласт и обхваща два климатични района:
♦Планински климатичен район – по голямата част
♦Севернородопски нископланински климатичен район
Според горскорастителното райониране, стопанството попада в Тракийската горскорастителна област – подобласт Западни Родопи.
Територията на стопанството е с висока лесистост (70.4%), като преобладаваща част от горите са иглолистни – смърч, черен бор, бял бор, ела. Срещат се и широколистни насаждения /семенни и издънкови/, в състава на които участват бук, зимен дъб, келяв габър, габър.
Общата площ на горите и земите от горски фонд на територията на ТП ДГС Хвойна е 18602.8 ха. Залесената площ е 17052.0 ха.,което е 91.6%.
На територията на ДГС Хвойна има обявени следните защитени природни обекти: Природните забележителности – „Дуплево”, „Костен камък”, „Скакалото”, „Чудни мостове” и защитената местност „Средни ливади”.
Горите на стопанството са желано място за отдих и привлекателен обект за посещение, както от местното население , така и от туристи и почиващи. В тази връзка следва да се посочат горските комплекси около хижите „Персенк”, „Кабата”, „Пашалийца”, „Скални мостове”.
Има добри дивечови запаси и голямо видово разнообразие – дива свиня, благороден елен, лопатар, муфлон, сърна, дива коза, заек, глухар, лещарка, мечка, вълк.
Условия за любителски риболов предлага основно р. Чепеларска с нейните по- големи притоци.